Любов в безлюбието

Дойдох…..за да дам Любов.

Проплаках, защото осъзнах още в първия миг на „приземяването” си, че съм във вибрацията на Безлюбието.

 Оказа се, че съм от упоритите. Не приемах нищо извън Любовта. Безлюбието ми се озъбваше всеки ден. Съзирах го в околните години наред…

 Един ден се ужасих, когато го „видях” в себе си. Беше ме докоснало като зараза. Не се харесах.

Бях станала една от всички- Любов, обвита в Безлюбие.

Осъзнах, че нямам право вече да съдя. Но…беше трудно да го изпълня.

Докато не се потопих в регресията на миналите животи. Картините се разстилаха пред мен като живи и осъзнавах какви различни, абсурдни роли мога да играя. Бях в роля след роля…мъж…жена…

Хората, които ме обграждаха сега, бяха около мен и в онези животи, но в други роли. Плачех в транса на болките, които си причинявахме взаимно. Осъзнах, че е време за прошка.

 Молех за прошка, а после прощавах на себе си.

Изчистих стари кармични връзки, които са ми тежали без да подозирам дори.

Отваряйки очи усещах лекотата на Свободата…

Усещах, че в този миг не мога да насоча пръста си към който и да е било и да го порицая…

Щеше да е смешно. Актьорът да порицава ролята.

 Изпълних се с Любов…онази из-вечната, съ-творяващата, която дава и не порицава. Онази тихата и безмълвната, която можеш да съзреш в очите ми, която струи от тялото ми, когато те прегърна, без да е необходимо да ти казвам….”Обичам те….”

Обичам те и те приемам с твоята роля, защото знам кой си Ти! Знам коя съм Аз.

 Това, че още не си отворил очи, не те прави по-малко значим.

Ти си!

Аз съм!

Ние сме…

Не очаквам всеки да ме разбере.

И аз не го разбирах преди да го изживея…

По-важно е, че си припомних на фона на Безлюбието Безусловната Любов грееща в Мен, в Теб, в Нас…

Зоя Чакърова