Кой живот живееш? 

Ти си едно от милионите разноЛИКИ Цветя в РАЙската Божествена градина. 

Няма друго Цвете като Теб. Не се сравнявай с никой. 

Ухай с твоето ухание, омагьосвай със собствената си пъстрота… 

Омайвай с нежността си, впечатлявай бурите със „крехката” си Сила… 

Усмихвай се на слънцето и през облаците…

Бъди Себе Си…

Бъди Уникален…

Бог ти е вдъхнал от Дъха Си…

Благоговей и сътворявай щастие в Себе си всеки ден.

Бъди светеща, ликуваща в Радост клетка от ЕДИНния…

Кой живот живееш?

Запитвал ли си се: Кой живот живееш, Твоят или наложеният, а може би приетият за свой, агонизирайки в неТвоето Аз?

И защо го правиш? Знаеш ли, че може да го правиш и от ЛЮБОВ?

Звуча ти странно… За повечето звуча така…

Но ако имаш малко търпение може да прочетеш до края и да  усетиш какво искам да ти споделя…

Живееше в голямо любвеобвилно семейство малко момиченце. Роди се в Любов, виждаше любов, разпръскваше любов…

Ах, как обичаше това светло Дете майка си, баща си, бабите и дядовците си. Как грейваше личицето му, когато РОДителите и РОДнините му бяха доволни от него.

Но … не винаги това, което нашепваше сърчицето му беше по вкуса на възрастните.

Детето, толкова много ги обичаше, че започна да преглъща и трупа недоизказани думи, за да не разочарова мама и тате…

Дните се търкаляха… неизказаните думи се натрупваха в гърлото и детето започна да боледува от болни „сливици, ангини, простуди…”

Какво ли не измисляха възрастните, за да не чуят Сърцето си… Диагнози, диагнози… и запушват с длани ушите си, за да не чуят викът на Сърцето…

Минаваха дните… Детето беше за пример на всички, но Сърчицето му вече викаше още по-силно- „ Докога ще бъдеш послушна? Докога ще бъдеш не-Себе си?”

Тогава се появи и кашлицата. Вместо да извика на РОДителите си- „Не желая да ям месо. Мразя го!!!”…

Детето преглъщаше през сълзи отвратителната храна, с „незаменими” аминокиселини, според татко й.

Болката и тъгата се увеличаваха. Момичето преглъщаше странни ситуации в отношенията между хората. Виждаше безлюбието в училище, на улицата… но преглъщаше, за да не обиди никой. Така я възпитаваха…

Постепенно тъгата се настани в белия й дроб и се появи следващата диагноза - бронхопневмония.

Милите й РОДители се чудеха, защо това прекрасно Дете все боледува…

Детето трупаше в Себе си, неизказани думи, неизразени чувства, неизживени радости и бавно, но сигурно се отдалечаваше от Себе Си..

Докато един ден не се появи първият знак, че е станала Жена.

Първият цикъл, не беше като при останалите - непослушните… нормален. Дойде със силен кръвоизлив…

Момичето, дотолкова не живееше собственият си живот, че започна да „изтича”… чрез кръвта си…

Не разбираше все още, че ако не живееш Собственият си живот, не си необходим никому.

Но след ден, два… когато разбра с ужас, че смъртта не е гостенка само на възрастните и болни хора, а може да отнеме и детски, юношески животи…. Инстинктът за самосъхранение се пробуди.

„Отче, какво правя Аз?. Какво значение има, че съм прекрасна дъщеря, внучка, отлична ученичка. Какво значение има, че всички ми се радват и възхищават, когато не съм АЗ!!!”

Малкото й нежно телце се разлюля от радост!!! Очите и плуваха в изчистващите ги сълзи… Всяка клетчица от тялото й засияя от Светлина и трепет, защото разбра… Тяхната Стопанка възвърна слуха си, възвърна зрението си, ЧУ СЪРЦЕТО Си…

Момичето осъзна, че доброто за РОДителите й, не винаги съвпадаше с нейните усещания за добро…

Изискванията на обществото, не винаги съвпадаха с нейните изначални ценности…

Осъзна, че винаги може да бъде актриса и да изиграе ролята, която ще бъде аплодирана от всички, но най-важното за Нея беше да бъде Себе Си.

Тя да се харесва. Тя да избира своите книги, своите храни, своите приятели, своите радости…

Да не причинява зло никому…

А дали ще го има одобрението или отхвърлянето, това вече не я безпокоеше…

Сърцето и влезе в ритъма на РАдостта…

Клетките в Съвършеното й Тяло засияха и запяха…

За първи път Момичето беше Себе Си…

И… о, как се изненадаха всички, когато тя оздравя като от нищото…

Светлината й се уголемяваше с всеки ден…

Всички я виждаха разЛИЧНА и още по-прекрасна.

Така и никой не разбра дълбокия Божествен Промисъл как дори и чрез онази „страшната, ужасната смърт” може да те благослови и извиси. Можеш да откриеш Себе Си, когато години наред си бил някой друг, агонизирайки в представите на любимите ти хора, че всичко е за твое добро.

ДОБРОТО за Теб, го знаеш само Ти.

Доброто от Теб, струи от Теб…

Ти си едно от милионите разноЛИКИ Цветя в РАЙската Божествена градина. Няма друго Цвете като Теб. Не се сравнявай с никой. Ухай с твоето ухание, омагьосвай със собствената си пъстрота… Омайвай с нежността си, впечатлявай бурите със „крехката” си Сила… Усмихвай се на слънцето и през облаците…

Бъди Себе Си…

Бъди Уникален…

Бог ти е вдъхнал от Дъха Си…

Благоговей и сътворявай щастие в Себе си всеки ден.

Бъди светеща, ликуваща в Радост клетка от ЕДИНния…

Зоя Чакърова

6.12. 2018

Усмивка, която идва от сърцето, преобразява живота и го прави красив.

 Не животът храни усмивката, а усмивката храни живота.

... и БОГ даде УСМИВКАТА на хората...

Това било отдавна, много, много отдавна, когато хората нямали още усмивка.
Да, имало такова време.
Живеели хората тъжно и унило. Светът бил за тях сиво-черен. Блясъка и величието на Слънцето те не забелязвали, звездното небе не им носело възторг, не познавали щастието на любовта.
В тази незапомнена епоха един добър ангел от Небесата решил да се спусне на Земята, тоест да се въплати в тяло, тоест да се роди и да изпита земния живот.
"Но с какво ще се явя при хората?" - запитал се той.
Не му се искало да отиде на гости при човечеството без подарък. И тогава се обърнал към Отеца за помощ.
-Подари на хората това - казал Той и му подал мъничка искра, която светела във всички божествени цветове.
-Какво е? - удивил се добрият ангел.
-Това е Усмивка, - отвърнал Отецът - сложи я в сърцето си и я занеси на хората като подарък.
-И какво ще им даде тя? - попитал ангелът.
-Ще им донесе особена енергия на живот. Ако хората я овладеят, ще намерят път, по който да утвърждават постиженията на духа.
Добрият ангел поставил удивителната искра в сърцето си.
-Хората ще разберат, че са родени един за друг, ще открият любовта в себе си, ще видят красотата. Само трябва да бъдат внимателни с енергията на любовта, иначе ...
И точно в този миг добрият ангел се спуснал от Небесата на Земята, тоест въплътил се в тяло, тоест родил се и не чул последните думи на Отеца.
Новороденото заплакало. Но не защото се изплашило в тъмната пещера или от угрижените, едва различими лица на хората, надвесени над него и гледащи го в недоумение. Заплакало от обида, че не успяло да чуе, защо хората трябва да бъдат внимателни с Усмивката. Не знаело как да постъпи - да им подари ли донесената за тях Усмивка или да я скрие?
Решило - извадило от сърцето си искрицата и я закачило в ъгълчето на устата си.
"Ето ви подарък хора, вземете!" - мислено съобщило то.
И в този миг пещерата се озарила от завладяваща светлина. Това била неговата Първа Усмивка, а угрижените хора видели Усмивка за първи път. Те се изплашили и закрили очи. Само угрижената майка не могла да откъсне очи от необичайнато явление, сърцето и се развълнувало, а на лицето и се отразило това очарование. Станало и хубаво.
Хората отворили очи и приковали поглед в усмихващата се жена.
Тогава младенецът се усмихнал на всички още веднъж, и още веднъж, и още ...
Хората ту затваряли очи, неиздържайки на силното сияние, ту ги отваряли. Накрая привикнали и се опитали да подражават на младенеца.
На всички им станало приятно от необичайното чувство в сърцето. Усмивката изтрила угрижеността от лицата им. Очите им засветили от любов и светът се покрил с багри. Цветовете, слънцето, звездите предизвиквали у тях чувство за красота, удивление и възхищение.
Добрият ангел, който живеел в тялото на земния младенец, предал мислено на хората названието на необичайната енергия на живота. Той бил щастлив, че е донесъл на хората такъв чудодеен подарък. Но понякога се натъжавал и плачел. Майката мислела, че бебето е гладно и му подавала гръдта си, а той скърбял за това, че не успял да предаде и предупреждението, как хората да се отнасят внимателно с енергията на любовта.
Така дошла Усмивката при човечеството.
Тя се е предала и на нас, хората от настоящата епоха.
А ние ще оставим тази енергия на следващите поколения.
Но дошло ли е до нас знанието, как трябва да се отнасяме към енергията на Усмивката? Усмивката носи мощ. Но как да я използваме само за добро, но не и за лошо?
Може би вече нарушаваме някакъв важен закон на тази енергия? Да кажем, усмихваме се фалшиво, усмихваме се равнодушно, усмихваме се насмешливо, усмихваме се злорадо. И вредим на себе си и на другите.
Трябва да разплетем тази загадка или се налага да чакаме, докато се спусне от Небесата нашият добър ангел, носещ пълната вест за енергията на Усмивката?!
Само да не е късно!
"Усмихвайте се на собственото си Аз! Усмихвайте се на всекиго! Усмихвайте се на децата! Усмихвайте се на Този, който Ви е изпратил!" - бих казал аз.
Но някой ще ми възрази:"А ако не искам да се усмихвам? Ако нямам настроение, да се усмихвам ли все пак?"
Друг ще добави:"Глупаво е да стоиш постоянно ухилен!"
Трети ще ме опровергае:"Има човешки характери, в които не се вписва усмивката!"
Ще се намери и четвърти, който да постави условие:"Когато животът стане по-добър, тогава ще се усмихвам."

Така ще кажат тези, които не знаят, че усмивката идва от сърцето и всички усмивки, които не идват от там са от лукавия. Те не знаят още и за това, че усмивка, която идва от сърцето, преобразява живота и го прави красив. Не животът храни усмивката, а усмивката храни живота.

Кой е д-р Бах?

Защо предпочитам цветните капчици, които ни водят по Пътя на Душевна хармония?

Д-р Бах е изключителна личност – чувствителен и одухотворен. От малък мечтае да помага на хората… На шест годинки заявява, че ще стане лекар.

Завършва медицина в Лондон през 1913 г., започва работа като бактериолог, прави много изследвания.

 Неудовлетворен е от това, което медицината в началото на миналия век предлага.

Насочва се към хомеопатията, завършва хомеопатичен колеж и работи като бактериолог и хомеопат, изследванията и нововъведенията, които той прави и до ден днешен се използват в хомеопатията.

Но той не е удовлетворен.

Сърцето му иска „Светлината да измести тъмата. Здравето да измести болестта.”

 Лекарствата, които иска да създаде, да са напълно безвредни и безболезнени за всеки човек.

Д-р Бах е търсел хармонизиращ метод, който да се базира върху вечните истини, да бъде лек за ползване и леснодостъпен за всеки.

 Да може да се ползва и да подкрепя човека в тези ситуации, с които ежедневието го сблъсква, но сам не може да промени.

 Вътрешната му същност го насочва към цветята и той започва да ги изследва.

Имал е изключително голяма чувствителност.

Можел е, поставяйки едно цвете върху езика си, да почувства на какво човешко качество може да повлияе.

 И така едно след друго намира цветята за отделните групи. Капките от цветя могат да бъдат ползвани от бебета, от бременни, от възрастни и подрастващи.

 Нямат противопоказания. Напълно безвредни са за всички.

Цветята на д-р Бах помагат, когато бебето плаче много или спи малко, когато има колики или е неспокойно, когато никнат зъбки. Комбинацията се дава на майката, когато е кърмаче, или се слага във вода, когато детенцето е по-голямо.

 Подобряват психоемоционални състояния, отстраняват  негативни тенденции.

 Цветята помагат и при изявени заболявания.

 При акутни заболявания Rescue Remedy (SOS) е безценен помощник .

 При хронични състояния те са изключително полезни за подкрепа на другите методи на лечение. Защото те подобряват емоционалното състояние и изчистват страничните негативни ефекти на медикаментите.

 При всякакъв вид хронични заболявания –  при високо кръвно налягане, бъбречни и стомашни проблеми, проблеми с щитовидната жлеза, диабет, псориазис, алергии, бронхиална астма, депресии, паник атаки… всъщност няма група заболявания, които да не се повлияват добре от  цветните лекарства на д-р Бах.

Когато вниманието е насочено към първопричината на болестта, а не се потискат симптомите… идва истинското ЗДРАВЕ.

Точно такова е въздействието на цветните лекове.

Ние сме Енергийни Същества, които идват тук да сътворят оазис от любов и радост в един дуален свят от светлина и тъма…. любов и безлюбие…

Носим със себе си огромна мощ, която пробуждаме всеки ден, имайки право на избор.

Можем да продължим да агонизираме в старата мисловна програма или да преоткрием Бог вътре в Себе Си и навсякъде във всяко Същество около нас.

„Главното е ЩАСТИЕТО” - твърди д-р Бах.

„Щастието въздига и отваря пътя към здравето, а нещастието, с всичките си форми, павира пътя на болестите.”

ЖЕЛАЯ ВИ ЩАСТИЕ, ПРИЯТЕЛИ!

Зоя Чакърова

КАК  някои от нас "приемат"  Цветните есенции на

 д-р Бах?

Въздействието на Цветните лекарства е толкова многоцветно, колкото и многоцветни сме хората в своите проявления и пожелани опитности.
Процесът на оздравяване винаги е свързан с определени реакции. При всеки, в определен период от време има привидно влошаване на състоянието.
 Наричам тези състояния - "тъмни".
 С времето стават все по-малко, редувайки се със светлите периоди.... докато един ден напълно изчезнат.
Защо има хора обаче, които за шест месеца или година най-много се сбогуват напълно със стари хронични заболявания, "нелечими" заболявания, паник атаки..., а други не успяват да заменят старата мисловна програма с нова!? Навлизат в светли периоди... и отново се връщат в тъмните...
Истината звучи доста невероятно...
Самият човек, или по-точно онази част от неговото подсъзнание, която е предизвикала болестта, и иска да я запази, се съпротивлява на добре действащата есенция.
 За тази цел болният използва всякакви убедителни начини да се откаже или започва да се "бори" с вибрацията на Цветето, което му дава възможност да промени старият разрушителен  модел.
По това терапевтът разбира дали наистина човек иска да се излекува или се "възползва от облагите на състоянието си".
Звуча за някои може би нелепо...
Ще ви дам пример.
Възрастна жена, отгледала децата си..., останала сама се разболява, ляга на легло, защото нейното подсъзнание копнее за любовта на порастналите й деца, заети със своите ежедневни грижи.
На леглото, тя отново се превръща в онова малко момиченце, което е било обгрижвано от мама и тате, получава сигурност, топлота и любов...
Винаги Тялото е съгласно да поеме болката на Душата...
Съвсем несъзнателно болният извлича "облаги" от физическото страдание...
Докато не получи истинско прозрение и осъзнаване на ситуацията, в която сам се е вкарал.
Единствено, когато премахнем причината си отива и болестта.
Цветните лекарства въздействат нежно и в дълбочина на нашето подсъзнание да променим разрушителния и незрял мисловен модел. 
Помагат ни сами да осъзнаем, да поискаме и да променим...
Човек сваля маската си и прекратява ролята си едва тогава.
Едва тогава идва истинското изцеление ...

"Тъмнината не може да прогони тъмнината;

само светлината може да направи това.

Омразата не може да прогони омразата;

само любовта може да направи това."

Медитация: градината на сърцето

Когато "влезеш" дълбоко в Себе Си, когато се потопиш в мъдростта, стаена вътре в Теб...

Когато "чуеш" необезпокояван от шумното сиво ежедневие на бетонния град, посланията на Сърцето си.... 

Усмихващ се и прозираш Божествения промисъл, дори и в най-голямата болка...

"Виждаш" смисъла на чудото ЖИВОТ! 

Изпълваш се с още повече ЛЮБОВ и БЛАГОДАРИШ...

www.zdrave-bg.eu

Тест за избор на есенции

От ......................................................................................................................................................................(име и фамилия)

Данни за връзка .........................................................................................................................................(GSM, e-mail)

Оградете номерата на твърденията, които смятате, че се отнасят за вас, към момента на попълване на теста

1а.  Често съм неестествен и скован.

1б.  Крия зад маската на безгрижно и усмихнато лице своите тревоги и притеснения

2а.  Измъчва ме тягостно предчувствие за нещо лошо в бъдеще.

2б.  Изпадам често в състояние на необясним страх, тревога, безпокойство

3а.  Съзнателно ограничавам контактите с хората, защото глупостта им ме дразни

3б.  Околните ме дразнят със своите слабости и навици.

4а. Често загърбвам личните си нужди, за да удоволетворя нуждите на другите.

4б.  Не мога да постигна успех, поради моята неувереност.

5а.  Не вярвам на собственото си мнение.

5б.  Често не знам какво да правя и търся съвет от другите.

6а.  Изпитвам страх, че мога да изгубя внезапно самоконтрол.

6б.  На път съм да полудея или да получа нервен срив.

7а.  Непрекъснато се сблъсквам с едни и същи трудности.

7б.  Бавно напредвам в живота, тъй като не съумявам да се поуча от грешките си.

8а.  Правя толкова много за близките си и искам те да го оценят.

8б.  Не понасям да се отнасят неблагодарно към мен.

9а . Мислите ми често витаят в мечти и размисли.

9б.  Чувствам се „откъснат” от реалния свят.

10а.  Побъркан съм на тема чистота.

10б.  Мисля, че външността ми е непривлекателна.

11а.  Затрупан съм с ежедневни задължения.

11б.  Често се чувствам претоварен от работа.

12а.  Често се отчайвам и се предавам пред трудностите.

12б.  Лесно се обезкуражавам и депресирам, когато нещата не вървят добре.

13а.  Загубих всякаква надежда.

13б.  Чувствам, че не мога да се избавя от болката и страданието

14а.  Винаги имам нужда от публика, пред която да говоря.

14б.  Обичам да бъда център на внимание.

15а.  Често се ядосвам или изпадам в ярост.

15б.  Често подозирам, че хората искат да ме измамят.

16а.  Изгубих нещо, за което и днес горчиво съжалявам.

16б.  Гледам повече назад в миналото и ми е трудно да променя обстоятелствата в момента.

17а.  Често денят или предстоящата работа ми се струват много трудни.

17б.  Често отлагам ежедневните задачи, поради преумора.

18а.  Мудните хора ми действат на нервите.

18б.  Нещата при мен трябва да стават, колкото се може по-бързо.

19а.  Нямам доверие в себе си.

19б.  Смятам, че не съм толкова способен, колкото другите.

20а.  Страхувам се от определени неща или ситуации.

20б.  Имам конкретни страхове и фобии.

21а.  Често ме наляга тъга, като гръм от ясно небе.

21б.  Често без повод изпадам в мрачно настроение.

22а.  Никога не се предавам, колкото и големи да са трудностите.

22б.  Пренебрегвам личните си интереси, за да изпълня поетите ангажименти

23а.  Спешно ми трябват физически и душевни сили.

23б.  В момента се намирам в период на дълго боледуване, стрес или страдание, от което не намирам облекчение.

24а.  Често страдам от угризения на съвестта.

24б.  Непрекъснато ми се струва, че съм виновен пред някого.

25а.  Непрекъснато се безпокоя за другите.

25б.  Склонен съм към самопожертвователност.

26а.  Липсва ми хладнокръвие и често изпадам в паника.

26б.  Изпадам в безпомощност и вцепенение, когато съм в критична ситуация.

27а.  Само желязната самодисциплина ще ме води напред.

27б.  Причислявам се към хората, които са праволинейни, консервативни, педантични.

28а.  Заемам се с много неща едновременно.

28б.  Често променям настроението си от едната крайност към другата.

29а.  Преживях нещо, с което още не мога да се справя.

29б.  Преживял съм в миналото си силен емоционален шок.

30а.  Отчаянието ми е непоносимо.

30б.  Изживявам тежко душевно, емоционално разстройство.

31а.  Много бих искал да наложа полезните си знания на околните.

31б.  Чувствам се напрегнат и прекалено фокусиран, опитвам се да дам от себе си 150%.

32а.  Винаги знам кое е правилно и какво трябва да се направи.

32б.  Обичам да поучавам другите.

33а.  Много лесно се оставям да ме отклонят от пътя ми.

33б.  В момента се намирам в повратна точка от своя живот: развод, раздяла, ново начало, пенсиониране, начало на менопауза …

34а.  Предпочитам между мен и другите да има дистанция.

34б.  Някои хора ме смятат за резервиран, дистанциран, горделив човек.

35а.  Често не мога да се освободя от определени мисли и тревоги.

35б.  Имам склонност да се връщам към стари, неприятни случки от живота си, като ги преживявам отново.

36а.  Търся професията си.

36б.  Изпитвам несигурност, когато се налага да вземам важни житейски решения.

37а.  Обзет съм от апатия и безразличие и съм се оставил на течението на живота.

37б.  Примирил съм се със ситуацията, в която се намирам.

38а.  Ядосан съм, защото с мен постъпиха зле

38б.  Често изпитвам негодувание или огорчение от живота.

Дата:

Моля, опишете болките си в момента, ако има такива:

...............................................................................................................................................................................................

Подчертайте вашето състояние в момента: страх, ужас, безпокойство, нерешителност, равнодушие, съмнение или обезкуражаване, прекомерна загриженост за всичко, слабост, недоверие  в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, гордост и дистанцираност.

За поръчка на есенции се обадете на: 0898 201 692 - Зоя Чакърова

или пишете на e-mail: zoia@zdrave-bg.eu

Бъдете здрави!