Училище за усмивки

След тъжния ден идва радостта.

Да разтворим мидата и да видим светлината на бисера.

Да разтворим тъмните кътчета в Душата си и да ги облеем с Безусловна любов.

Да стопим със силата на Прошката тъмният отпечатък на болката, обидата, ревността.

Да надскочим себе си, проявявайки разбиране и толерантност към неприятелите си.

Да добием силата, за да изречем на глас и това, което ни е трудно да признаем и пред себе си.

Да се научим да се обичаме такива, каквито сме:

Малки и грешни, весели и тъжни,

Отчаяни и оптимисти, големи и могъщи,

Знаещи и плачещи, хленчещи и борещи се.

Всичко в ЕДНО.

Всичко събрано в това наглед крехко и тленно тяло, но сгрявано от огъня на Божествения Дух.

Да осъзнаем с всяка клетка на тялото си своята Божественост!!!

Влизайки, някои от нас, понякога могат да дойдат поприведени от грижи, но да излязат с красивата осанка на Човек от Светлина, с усмивка на уста, излъчваща любов.

Пръскайки любов ще допринасят за повишаването на Вселенската Любов, защото това е мисията на всеки един от нас.

На тази невероятно красива планета, затлачена от нашите болни емоции, грижи, тревоги, злоба, завист, страх… да преодоляваме едно по едно всеки Божи ден предизвикателство след предизвикателство, за да засияем в най-красивите цветове на дъгата…

Защото очите ни виждат част от действителността, но скоро, много скоро повечето от нас ще виждат и сиянието, което излъчваме…Сиянието на Безусловна любов!

Добре дошъл в училището за усмивки!

Къде е то? Нима не виждаш? Всеки ден ти влизаш в час.

Подарявам ти Усмивката си…

Зоя Чакърова