Помилуй ни, Отче! 

Помилуй ни, Отче!
Помилвай Душите ни, Отче да се изпълним и ние с милост към братята и сестрите ни.
Помилвай ни, Отче!...
Че хукнахме всички из други Вселени Теб да те търсим.
Времето преодоляхме, на звезди слязохме, предишни животи си припомнихме.
В тишината на медитациите се потопихме, но дали Теб, Отче намерихме или Егото си раздухме?
Третото око си отворихме, но с двете ослепяхме и възрастният човек на улицата до нас не виждаме, ръка да протегнем и торбата да му вземем.
Красиво ги редим, Отче думите….
Поети всички, станахме, красиво говорим.., красиво и пишем…
Помилуй Душите ни, Отче, за да видим майката с бебешката, количка, която има нужда от помощ 3…4 стълби да премине…с нашата помощ.
Помилуй ни, Отче…
Милост и към Себе си да усетим, че няма по-голям съдник от нас на Себе си. Излязохме от Себе си, търсим наоколо, лутаме се по чужди Вселени, но ако усетим Милувката Ти, Отче, може би отново в Себе си ще се върнем… 
Може би по-добри ще станем?
Добри и към Себе си…, добри и към братята и сестрите си.
Помилуй ни, Отче, за да не крещим на децата си, а в тях Тебе да виждаме.
Помулий и мен, Отче!
Сили ми давай всеки ден като гледат очите ми и чуват ушите ми без-Любието и духовната гордост обзела душите ни, да продължавам да си нашепвам:
„Отче, Прости ни, ние не знаем какво вършим!!!”
Защото и аз съм във кюпа, Боже. И аз не се различавам много от моите братя и сестри…И аз мога красиво по редовете да драскам, но не винаги успявам красиво да изживея мигът.
Помулуй Душата ми, Отче!
Да се изпълвам всеки ден с все повече и повече Безусловна Любов и никога, никога да не съдя, а с Твоята Милувка Отче да мога да милвам безусловно…
Помулуй Душите ни, Отче…
Амин!
Зоя

Хранене „извън рамката”

Скъпи мои приятели, които проявявате интерес към моя начин на хранене, ще споделя с вас, но ви моля не копирайте от никого. Слушайте само сърцето си. Слушайте тялото си.
Аз съм Зоя- уникално различна като всеки един от вас- уникално и прекрасно различни.
Спомням си преди много години, когато бях на гости у мои приятели ми харесваше някое от ястията и питах домакинята- Бързо ли става? Понякога отговорът беше „Да.” Исках рецептата. След второто изречение, разбирах, че нейното и моето „бързо” многооооооооо се различават. С усмивка я прекъсвах и отказвах да продължи.
След известно време попаднах на една от първите си книги на Учителят Дънов. Когато прочетох (перифразирам).
„Една жена няма работа дълго време в кухнята. Бързо с усмивка в сърцето и на лицето, да приготви храната и хайдееееееее навън. Духовната храна е по-съществена.”
Е, не можех да не се „влюбя” още по-силно в нашия уникален Учител.
Не си падам по готовите рецепти.
Обичам всичко „извън рамката”. Искам Аз да създавам правилата в своя живот, като се вслушвам във вътрешния си глас. Обичам поисканите от мен неща, а не това което обществото или определена модна тенденция ми казва ТРЯБВА.
В живота ми синоним на насилието е трябва.
Проява на любов е ИСКАМ.
Душата ми няма да ме подведе и да поиска нещо в противоречие с Вселенските закони.
Моето искам може да се различава от Твоето искам, но и това не ме притеснява, защото отдавна съм осъзнала не с ума, а със сърцето си нашата многоцветна уникалност.
Вегетарианка съм от 100 години. (усмивкааааааа) Наистина по това време доста хора не знаеха какво значи това. Когато ме гощаваха с нещо месно и аз деликатно отказвах, съм чувала толкова забавни въпроси.
Напр. „Защо не искаш месо? Да не е пост?” Или „О, ти да не си на някоя специална диета за отслабване?” Или „ О, ти да не си сектантка?” Тези последните доста ме забавляваха. Аз отговарях, че просто не съм гладна в момента.
Веган съм може би от 3 години и то се случи „случайно”, защото следвах знаците. Стана неусетно.
Но никога не съм си позволила да наложа дори върху дъщеря си моите предпочитания. Ах, колко трудно ми беше да купувам на малкото си дете луканки и колбаси, (чийто вкус бях забравила, пък и ми миришеха неприятно) макар и в много ограничени количества, защото и тя никога не е била голям фен на месото…но го правех. Докато не започнахме да изхвърляме луканките и саламите развалени от дългия престой в хладилника.
Но изборът беше неин. Сама реши, че не иска повече месо.
За мен няма значение дали е дете или възрастен. Всеки сам усеща от какво има нужда в определен период от живота си.
И аз мисля, че след като Бог ни е дал свободна воля, не би било нормално аз мъничката, да ограничавам любимите си хора.
Май че се отплеснах…усмивкааааааа
Но нещата са свързани.
Моите вътрешни потребности ме насочват как да изживея този ден. Защото това е моят ден. Защото аз го сътворявам ведно с Бог.
А храненето също е от голямо значение.
И така. Какво приготвям и ям с любов сега през лятото.
Сигурно вече се досещате сами.
Най-много плодове. От по-сериозните и засищащи храни- салати и хляб от лимец, който ние си приготвяме. Готвим рядко в тези жеги. Хапваме с удоволствие- фасул, нахуд, леща, просо (любимо ми е), кафяв ориз…
Но едно от любимите ми готвени запеканки това лято е-
Нарязвам в тавичка картофи, тиквички, кромид лук. Поръсвам с хималайска сол и доливам вода.
След като се изпече на не повече от 180 градуса. Добавям мазнината, която е или зехтин, или шарлан, но са все студено пресовани.
Никога не пека или готвя с предварително сложена мазнина!!!
И отгоре поръсвам обилно с моите шарени бабини мерудии- винаги са различни. Напр. микс от чубрица, джиндижифил, куркума, къри, хим. сол, червен пипер…
Задължително слагам и от моите зеленийки от градината- рукола, киселец, магданоз, копър…
Обливам с любовта си и благодарността си цялото ястие още в началото на приготвянето.
Ами……….. много ми е вкусно!
Ето и рецептата от тази салата. Днешна е.
Докато не съм я забравила…Усмивка………….
Нали ви споделих, че винаги са различни. Каквито продукти имам. Какви ти рецепти? Само да си усложнявам живота.
И така рецептата…според продуктите ми е:
Салатка- шаренийка
Нярязвам и обърквам с много, много любов и благодарност:
Домат, краставица, печена чушка, кромид лук, рукола, киселец, мента, магданоз, копър, морков, кисела ябълка, смляно малко ленено и сусамено семе, хим. сол, кокосово масло (от жегите е станало течно, и затова става за салатата) и орехови ядки.
Напук на всички които забраняват хляба, че от него много се дебелее винаги си хапвам салатата с парче от моя хляб от лимец. И защо да не ям, като винаги съм го обичала?
И май не съм дебела. Усмивкааааааааааааа……………
Ами засега е това, прекрасни млади хора, които привличам към себе си с любимата ми терапия.
И с времето… ставате мои приятели.
Благодаря ви, че сте в живота ми.
Благодаря, че разкривате Душата си пред мен!
С това ми помогнахте да се убедя, че НЯМА лоши хора.
Има страдащи, уплашени, объркани временно, но….винаги има изход. Винаги има и нови варианти за промяна, за които дори не сте помисляли. Вселената е с неограничени възможности, а ние сме част от Творящото. Само ако го усетим със сърцето си, ако влезем в Себе си, ах какви чудеса можем да сътворим.
Аз днес си сътворих салатката и хляб.
Благодаря ти, Господи за невидимите и видими блага в живота ми в този ден!
Вкусно ми е!
С Усмивка………….
И с любов
Зоя Чакърова