Помилуй ни, Отче! 

Помилуй ни, Отче!
Помилвай Душите ни, Отче да се изпълним и ние с милост към братята и сестрите ни.
Помилвай ни, Отче!...
Че хукнахме всички из други Вселени Теб да те търсим.
Времето преодоляхме, на звезди слязохме, предишни животи си припомнихме.
В тишината на медитациите се потопихме, но дали Теб, Отче намерихме или Егото си раздухме?
Третото око си отворихме, но с двете ослепяхме и възрастният човек на улицата до нас не виждаме, ръка да протегнем и торбата да му вземем.
Красиво ги редим, Отче думите….
Поети всички, станахме, красиво говорим.., красиво и пишем…
Помилуй Душите ни, Отче, за да видим майката с бебешката, количка, която има нужда от помощ 3…4 стълби да премине…с нашата помощ.
Помилуй ни, Отче…
Милост и към Себе си да усетим, че няма по-голям съдник от нас на Себе си. Излязохме от Себе си, търсим наоколо, лутаме се по чужди Вселени, но ако усетим Милувката Ти, Отче, може би отново в Себе си ще се върнем… 
Може би по-добри ще станем?
Добри и към Себе си…, добри и към братята и сестрите си.
Помилуй ни, Отче, за да не крещим на децата си, а в тях Тебе да виждаме.
Помулий и мен, Отче!
Сили ми давай всеки ден като гледат очите ми и чуват ушите ми без-Любието и духовната гордост обзела душите ни, да продължавам да си нашепвам:
„Отче, Прости ни, ние не знаем какво вършим!!!”
Защото и аз съм във кюпа, Боже. И аз не се различавам много от моите братя и сестри…И аз мога красиво по редовете да драскам, но не винаги успявам красиво да изживея мигът.
Помулуй Душата ми, Отче!
Да се изпълвам всеки ден с все повече и повече Безусловна Любов и никога, никога да не съдя, а с Твоята Милувка Отче да мога да милвам безусловно…
Помулуй Душите ни, Отче…
Амин!
Зоя