Бъдете щастливи!
Чела съм и чета много книги и се убеждавам, че човек е устроен така, че не бива да остарява. Телата ни се обменят често и периодично. Но ние не сме само стари, но и болни. Спомняме си с носталгия за дълголетниците. Децата ни са с високо кръвно налягане. Младежи умират от инфаркт. В сутрешните блокове на телевизията ни учат как да се храним, как да дишаме, колко вода да пием. Долавяте ли безумието? Нима бабите и дядовците ни само преди нищожно кратките 50 години назад са чували за всичко това? Живеели са в хармония с майката Земя без наднормено тегло. Нямало е Е-та, подобрители, психоаналитици и психиатри... Хората са се вслушвали във вътрешния си глас много, много повече от нас. И са били и по-здрави и по-усмихнати. Виждате ли как бързо и прогресивно прекъсваме връзката си с Висшия си Аз? Върнах се само 50 години назад. Не звучи приятно, нали?
Моите баби и дядовци нямаха нужда да четат, колкото мен, защото бяха щастливи!
А аз преживях криза на възрастта на 21. Да! Правилно прочетохте, на 21 години се бях сблъскала с толкова безлюбие, че се чувствах стара и .... престанах да броя годините си.
А сега над 50 и съм щастлива, обичаща, усмихната. Не ги усещам, не ми тежат, нямам време да ги броя.Искам да се занимавам с други по-прекрасни неща. От безлюбието преживявах различни катаклизми, които провокираха и различни болести. Осъзнавайки първопричината се сбогувах с удоволствие с тях.
Всеки ден осъзнавам как съ-творявам с Бог всеки миг от живота си.
Преди години изживях с дъщеря си една нейна голяма болка. Когато всичко отмина, аз стоях пред кандилото и питах Бог, как да му се отблагодаря за помощта, за подкрепата. В тишината на молитвата си долових, като нежен полъх неговото желание: ”Бъди щастлива!”.
Всяка фибра от моето тяло осъзна значението на думите Му. Защото аз-майката страдах, заради детето си до преди малко. Детето ми се усмихна и аз засиях. Аз разбрах какво ми каза Бог. Аз съм Неговото дете. Моята страдаща душа Му носи болка. И тогава Му обещах, че ще бъда щастлива, заради Него! Защото го обичам! Защото го заслужава! Защото и аз като Божие творение го заслужавам.
И почнаха да се случват малки „чудеса”. Лека полека, като че сбъдвах мечтите си- не сама, ведно с Бог. Така стигнах и до най-прекрасната, най-нежната терапия- Цветята на д-р Бах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар