Диагноза- „негативна настройка”

Да помогнем на някого, който е „против” всекиго и всичко, е все едно да се опитваме да спасим някой давещ се, който е решил да се удави.

 Някои хора прекарват повече от времето си в търсене на някоя нова болест в себе си и когато я намерят се чувстват най-щастливите хора на Земята…..

Това е техният начин да получават внимание, грижи, любов… от обкръжаващите ги, защото се усещат самотни, нехаресвани, необичани…

Звучи нелепо, нали?...Но все пак е истина. Те не го осъзнават за съжаление.

Да даваме лекарства или лекуваме човек, чийто ум е недоволен и неспокоен, е все едно да наливаме студена вода в нагорещено олио.

„Няма значение каква може да е причината на неприятността в загрижения ум, последствията за тялото са винаги едни и същи”

казва д-р Сандерсон.

Всички функции отслабват и под продължителното въздействие на угнетеното състояние на ума, те съвсем се израждат.

Един крайно вреден и досаден начин на търсене на неприятности е намирането на грешки и непрекъснатото критикуване постъпките на другите.

Не живейте живота си като търсите неприятното, погрешното, грозното, обезобразеното. 

Не търсете само недостатъците – търсете хубавото у Човека.

Ако ви е трудно сами да се справите Есенцията Бук на д-р Бах може да ви помогне да излезете от този мисловен модел.

  Бук BEEHCH (FAGUS SYLVATICA)

(нетолерантност)

Човек, който вижда негатив­ното навсякъде и обича да  критикува.
 Не проявява съчувствие, толерантност­ и разбиране за грешките на други­те. Затова е суров с всички и се оплаква непре­къснато дори за дреболии.
Всеки от нас в един или друг момент от живота си се оказва в негативното състояние Бук.
 В това състояние другият е оценяван и съден според личните ни тесногръди разбирания, без да се опитваме да се поставим на негово място и да го разберем.
 И е трудно да се разбере, че зад строгите му твърдения всъщност се крие човешкото жела­ние да се направи света по-хубав и уютен. 
Поведението Бук е основен проблем на лич­ността, защото тя забелязва само чуждите дребни грешки и не вижда собствените си. 
Това е отказ да признае пред себе си собственото си несъвършенство, което наранява гордост­та, а и заложеното в нея чувство за превъзход­ство.
Критикувайки и неприемайки действителността, в един момент се стига и до трудно приемане и усвояване  на храната. 
Поради това на физическо ниво си създава  стомашни болес­ти като гастрит, язва, запек, рефлукс.
Проявяват се проблеми с бъбреците, Хашимото, автоимунни заболявания и т. н.

Ние всички харесваме слънчевият, усмихнат, весел човек.

 Никой не харесва онези, които са все намусени, недоволни, които като че с лекота виждат САМО грешките в околните, които клюкарстват и изпитват своеобразна наслада от това колко е „черно” всичко наоколо.

А този живот е многоцветен- всички цветове, всички емоции са побрани в него и го правят уникален в разнообразието си. Няма рамки, няма схеми.

 Всичко просто Е… То съществува!

По- лесно е човек да изживее този живот приемайки многообразието.

По-лесно е човек да се фокусира върху красивите, светлите нюанси, приемайки и грозотата и тъмнината като част от Цялото.

Научете се в годините да „виждате” Светлината.

Не съхранявайте в себе си сенки и петна, не се занимавайте с обезобразеното, изкривеното, нехармоничното.

Не ги подхранвайте с енергията си. Тя ви е жизнено необходима.

 Пазете си я! От нея зависи качеството ви на живот!

Дръжте се за онези неща, които да дават удоволствие, които принасят полза и вдъхновяват и вие ще промените целия начин на разглеждане на нещата, ще преобразите характера си за късо време.

Уравновесеният човек не е фантазьор, който не вижда реалностите и се нахъсва с „положително” мислене, той е човек който има силите да приеме действителността, такава каквато е в момента и да остане в Хармонията, в Покоя.

Само тогава той може да съ-твори мир, здраве и щастие в себе си и около себе си.

Само тогава той изявява с лекота Божествената искра, заложена във всеки един от нас.