Най-добрият
Човек, когото познавам…
Най-добрият
Човек, когото познавам един ден се яви Светъл пред Бога.
-„Господи!!!-
едва промълви той с безгранична Любов…”
-„Синко!
Любими! Добре Си Ми дошъл!
Имам няколко
въпроса към Тебе, любимо Дете. Може ли да Те попитам?”
-„Разбира
се, Отче!- с благоговение отговори Добрият Човек.”
-„Синко,
когато подаваше ръка на паднал другар,
Той искаше
ли я?”
-„Не винаги
Отче, но… нали Другарят ми имаше нужда от нея?”
-„Синко,
когато прегръщаше, прегръщаха ли те или
приемаха прегръдката Ти като задушаваща хватка?”
-„Но… Отче,
прегръдката е моята проява на отдаване…”
-„Любимо
Дете, когато ОБИЧАШЕ, виждаше ли ЛЮБОВ в очите на тези, които обичаше?”
-„Но… Отче
Мой… Нали Ти ни обичаш като слънцето и всички ни докосваш с Любовта Си, със
Светлината Си, с Истината Си?”...
-„Любими
Мой, Прекрасен Синко…
Аз Съм и
Пътят и Истината и Животът,
изтъкани с разноцветни нишки ЛЮБОВ!
Аз раздавам
Светлина на ВСИЧКИ,
но съм Ви позволил да имате прозорци с пердета.
Всеки един
от Вас има право като Мое Любимо Дете или да отвори прозореца на сърцето си и
да пропусне Светлината в Себе Си или да дръпне пердето…
Вие имате
право на избор, защото сте Мои Любими Деца!
Искам да сте
щастливи в Любовта!!!
Имам
последен въпрос, Чедо Мое.
Щастлив ли
беше, когато Ти подаваше ръка на падналия си другар, а Той я отблъскваше?
Щастлив ли
беше, когато прегръщаше, а усещаше със сърцето Си, че прегръщания се
„задушава”?
Щастлив ли
беше, когато разливаше, разпръскваше ЛЮБОВ, около Себе Си, а Тя… като чисти
капчици роса падаше в тинята?
Щастлив ли
беше, Синко?...
Припомни
си всички щастливи мигове.
Те ВИНАГИ са
били споделени… дали с тревичка, дали с дърво, дали с птица, дали с любима…
Всички ЩАСТЛИВИ мигове са споделени!!!
Аз не Ви
насилвам да Ме ОБИЧАТЕ!
Аз не Ви насилвам,
да Ми давате, защото ЛЮБОВ даром се дава, но и даром се получава.
Щастието е
взаимно, Синко. Взаимно е…”
…………………………………
Най-Добрият
Човек, когото познавам стоеше притихнал и преживяваше отново с голяма вътрешна
Усмивка своите щастливи мигове на споделена, многолика ЛЮБОВ…
Беше потънал
в ЩАСТИЕТО.
Беше потънал
в Споделената Любов…
…………………………………………………………………..
Посветено на
Най-Добрият Човек, когото познавам.
Еньовден 24.
06. 2017
Зоя Чакърова