Най-добрият Човек, когото познавам…

Най-добрият Човек, когото познавам един ден се яви Светъл пред Бога.

-„Господи!!!- едва промълви той с безгранична Любов…”

-„Синко! Любими! Добре Си Ми  дошъл!

Имам няколко въпроса към Тебе, любимо Дете. Може ли да Те попитам?”

-„Разбира се, Отче!- с благоговение отговори Добрият Човек.”

-„Синко, когато подаваше ръка на паднал другар,

Той искаше ли я?”

-„Не винаги Отче, но… нали Другарят ми имаше нужда от нея?”

-„Синко, когато прегръщаше, прегръщаха  ли те или приемаха прегръдката Ти като задушаваща хватка?”

-„Но… Отче, прегръдката е моята проява на отдаване…”

-„Любимо Дете, когато ОБИЧАШЕ, виждаше ли ЛЮБОВ в очите на тези, които обичаше?”

-„Но… Отче Мой… Нали Ти ни обичаш като слънцето и всички ни докосваш с Любовта Си, със Светлината Си, с Истината Си?”...

-„Любими Мой, Прекрасен Синко…

Аз Съм и Пътят и Истината и Животът,

изтъкани с разноцветни нишки ЛЮБОВ!

Аз раздавам Светлина на ВСИЧКИ,

но съм Ви позволил да имате прозорци с пердета.

Всеки един от Вас има право като Мое Любимо Дете или да отвори прозореца на сърцето си и да пропусне Светлината в Себе Си или да дръпне пердето…

Вие имате право на избор, защото сте Мои Любими Деца!

Искам да сте щастливи в Любовта!!!

Имам последен въпрос, Чедо Мое.

Щастлив ли беше, когато Ти подаваше ръка на падналия си другар, а Той я отблъскваше?

Щастлив ли беше, когато прегръщаше, а усещаше със сърцето Си, че прегръщания се „задушава”?

Щастлив ли беше, когато разливаше, разпръскваше ЛЮБОВ, около Себе Си, а Тя… като чисти капчици роса падаше в тинята?

Щастлив ли беше, Синко?...

Припомни си  всички щастливи мигове.

Те ВИНАГИ са били споделени… дали с тревичка, дали с дърво, дали с птица, дали с любима…

 Всички ЩАСТЛИВИ мигове са споделени!!!

Аз не Ви насилвам да Ме ОБИЧАТЕ!

Аз не Ви насилвам, да Ми давате, защото ЛЮБОВ даром се дава, но и даром се получава.

Щастието е взаимно, Синко. Взаимно е…”

…………………………………

Най-Добрият Човек, когото познавам стоеше притихнал и преживяваше отново с голяма вътрешна Усмивка своите щастливи мигове на споделена, многолика ЛЮБОВ…

Беше потънал в ЩАСТИЕТО.

Беше потънал в Споделената Любов…

…………………………………………………………………..

Посветено на Най-Добрият  Човек, когото познавам.

Еньовден 24. 06. 2017

Зоя Чакърова