Богородица е!
Малката Мария беше щастлива. Утре щеше да празнува своя имен ден! Цялото й
сърчице пърхаше от радост. Заспа с голяма вътрешна усмивка.
За разлика от другите деца, които
очакваха подаръци и почерпки, тя най-много се вълнуваше от докосването на
Майчицата Богородица в църквата. Всеки ден на празника
с майка си отиваше в Храма.
Но този ден се случи нещо необичайно.
Мария облече най-красивата си
рокличка- от бяла коприна с българска шевица. Дългите си руси коси
оформи в голяма дълга сплетена плитка,
докосваща нежното и кръстче. Набра букет цветя от собствената си градина, по
изключение (Натъжаваше се, когато къса цветя. Усещаше болката им при
откъсването.), но искаше да дари на Богородица най-красивият букет вплетен с
нейната любов.
Влезе в Храма благоговейно. Усети уханието на тамян…
Усети Любовта на Отца и Богородица…
Пристъпи тихо към иконата, за да положи любимите си цветя и да дари Майчицата
с чистата си детска Любов.
Изведнъж се случи нещо странно. Като че във въздуха се раздвижиха някакви
цветове преплетени с шумове неясни. Мария застина на място… Хората покрай нея я
побутваха кой по-силно, кой по-леко. Тя не обръщаше внимание на това. Всеки
един се беше устремил към ИКОНАТА, като че точно там беше единственото място,
където молитвите им щяха да бъдат чути. Блъскаха я. Нали беше мъничка, сякаш
беше незабележима…
Но тези шумове… Ах, тези шумове ехтяха и се блъскаха
в малката й красива главица. Постепенно
започнаха да се изясняват. Мария стоеше занемяла. Тя чуваше мислите на хората.
Всички мисловно ИСКАХА, ИСКАХА…. ИСКАХА.
Толкова дребни бяха желанийцата на някои…
Изведнъж небето все едно се раздра и Мария видя Светлината на Отца. Усети
Го!
Беше изпълнен с
Безусловна любов към
всеки един и
огромна тъга.
Всички ИСКАХА. А нито едно от Неговите Деца не изпитваше потребност да
БЛАГОДАРИ! Да дари Любовта си точно така БЕЗУСЛОВНО, както Отца го правеше.
Детските пъстри очи заплуваха в сълзи.
Мария се усети избутана в един ъгъл на Храма. Нежните й пръстчета здраво
стискаха букета цветя, които излъчваха ухание и любов.
А Чистата й Детска Душа възкликна
спонтанно- „Татко Мой, Майчице Богородице, ОБИЧАМ ви! Нищо не искам, защото
имам ВСИЧКО!
Всеки ден се събуждам и се усмихвам
на първите слънчеви лъчи. Слънчо ме милва пръв по бузките. В банята благодаря
на водичката, която измива здравото ми, щастливо тяло.
Благодаря на водичката, която пия
сутрин преди първото плодче, което хапвам за закуска.
Благодаря за мама, за тате, за всички
РОДнини, които обичам и ме обичат.
Благодаря за всички приятели- деца,
животни, растения, камъчета…
Благодаря за песента на щурците
нощем, която ме приспива…
И все пак, ТАТКО, имам молба - една единствена!
Нека бъда проводниче на Твоята Любов,
Отче.
Където мина да излъчвам Любовта Ти.
Където мина, хората да стават по-добри и да се радват. Където мина
сред приРОДата
да милвам с любовта си и благодарността си…”
Изведнъж многоцветието на Божествената Любов обгърна Мария цялата. Избърса
сълзите й. помилва сърчицето й.
И в тишината на докосването й
прошепна- „ДА БЪДЕ!”
Мъничката Мария засия с още по-силна Светлина. Очите й сияеха в Любовта!
Но не в онази илюзорната, човешката,
пресметливата…, а в онази ИСТИНСКАТА, БОЖЕСТВЕНАТА, РАЗБИРАЩАТА, ПРОЩАВАЩАТА,
ЩЕДРАТА!
Честит празник, скъпи братя и сестри!
Докосвам Душите ви с Любов!
Зоя Чакърова
15.08. 2018.
