Пролетното сътворение на Вселенския Градинар.

Пролетта преди да се събуди се усмихна закачливо. Усмивката затанцува по красивото й лице и огря всичко наоколо. Светлината и Топлината се пробуждаха…

Първа ги усети сестра й - белоснежната, красива Зима.

Пролетта пристъпи с нежни стъпки по Земята. С дъха си поздрави Зимата. С топлата си прегръдка стопи снежната й премяна. Двете сестри се докосваха с любов при сбогуването си. Зимата си тръгна, приготвяйки се за сън.

С дългите си ароматни коси Пролетта милваше дърветата, с босите си нозе докосваше земята, с ръцете си обгръщаше  храстите.

Откъдето минеше, всичко усмихнато се пробуждаше.

- Сбогом Белоснежнице красива. Добре дошла Чудодейна Пролет закачлива!- трептеше райската градина Земя.

И всичко и всички започваха да се пробуждат за следващия нов живот – тревичките, цветенцата, храстите, дърветата…

Пролетта извайваше поредната си приказна жива рисунка.

Слънцето зарадвано от новия живот също се пробуждаше. Ухаеше по цялата земя на пролет, ухаеше на живот и любов. Вселенския Градинар се усмихваше. Беше дошло време за сеитба. Подготви всички семена и се отправи към Райската си Земна градина. Винаги се вълнуваше в тези мигове. Любовта сътворяваща живот е вълнуваща. Градината го очакваше, както млада невяста своя любим. Подготвяше се за срещата им цяла година. Градинарят с благоговение и радост започна да разпръсква семената и да благославя.

- Засейте се, мили мои малки рожби. Влезте в топлата влажна земя. Докоснете се до  майчината й ласка. Постепенно усетете собствената си сила. Разширявайте се в нея и чрез нея. Покълнете… Покажете главичките си извън земята, вдъхнете от Моя Дъх. Усетете и Моята Любов. Насладете се на слънцето, въздуха….Радвайте се едно друго, въпреки че много сте различни. Всяко семе съм отредил какво ще поникне.

 От теб ще е тревичка. Малки боси крачета ще галиш. Постеля за влюбени ще бъдеш. Красив килим за човешкия род ще бъдеш.

 Ти семенце в цвете ще се превърнеш, във въздуха ще ухаеш, влюбени ще опияняваш, наслада за очите и душите ще доставяш.

Ти семенце, Лековита билка ще бъдеш. Болка ще отпъждаш и здраве ще даряваш.

Ти семе, на вид  малко и неугледно – в красив храст ще се превърнеш. Градината ми Райска да разкрасяваш и дарове – цветове и плодове на човеците ще въздаваш.

А ти, малко желъдче, голям и величествен дъб ще станеш, дебела сянка ще правиш. Отвисоко ще гледаш и човешките очи ще радваш.

Хвърлял семената Вселенският Градинар и благославял… Благославял семената на тревите, цветята, храстите, дърветата…

Всичко чували те… Пеели в топлите му длани и нежно в отговор прозвънявали.

 - И тъй ще бъде Татко наш!… Но когато потънали в топлата и влажна майчина утроба…. забравили Образа му, забравили Светлината Му, забравили Ефира Му….  Почувствали се като в капан, на тъмно, влажно, заклещени в буци пръст. 

И започнали да се бунтуват.

- Къде попаднахме? Защо е толкова тясно, тъмно, мрачно, без въздух, без светлина, без любов?….

- Не искам да съм тук!!! - проплакало първото семенце. Останалите го чули. Всички имали смътни спомени за Вселенския Градинар и Неговата неизчерпаема Любов, но се чувствали зле… Започнали и те в хор да припяват.

-  Ох, тъмно е, студено е, влажно е!!! Няма Бог!!! Няма светлина! Няма радост! Ужасно се чувствам…

 Едно малко семенце мълчало и ги слушало, зъзнейки в мрака, но в сърчицето си било запазило думите на Вселенския Градинар.    

- Постепенно усетете собствената си сила. -  звучал нежно гласът Му.

 - Боже, наистина ли имам такава мощ? -  тихо прошепнало семенцето. Но… съседите го чули. Някои от тях му се присмели. Били по-едри от малкото семенце.

 - Какво бълнуваш, Малчо? За каква сила? Не виждаш ли, че сме изхвърлени от Райската Градина и сме забити в тази пустош? Забравени сме! Наказани сме! Ах, няма живот за нас! - започнали в хор да припяват.

 Но друга част от семенцата, почувствали със сърчицата си думите. Повярвали в собствената си мощ и започнали да растат.

С огромни усилия пробивали твърдината земна, стремейки се нагоре. И един ден първото семенце успяло. То изкласило!

Ах каква радост, топлота, светлина, любов изпълнили малкото му нежно телце. Семенцето се превръщало в стръкче. Крачетата му били здраво обгърнати от майчицата земя, но главицата му се докосвала до нежната бащина прегръдка на Вселенския Градинар – Отец.

- Братя и сестри мои – вдъхновено извисило глас семенцето стръкче.

- Аз успях! Аз успях! Аз усетих мощта си! И вие можете. Можете, скъпи мои! Само си припомнете думите на нашия Отец и отключете заспалата си сила.

- Този се е побъркал…- поклатили глави по-скептичните…

Но семената са толкова многообразни и многоусещащи…

Някои от тях се вслушали, почувствали, усетили… знанието, което Градинарят бил заложил с любов в тях. И започнали да се пробуждат… Всяко със собствената си скорост. Всяко следващо стръкче виждащо Светлината ликувало!  И неговият вдъхновен вик на поздрав към Твореца се чувал от останалите му братя и сестри. Семенцата били толкова многолики.

 Имало някои, които показвали главички и се възгордявали… но за кратко… Нали всички били вдъхнали от мъдростта на Вселенския Градинар. Други пък се упреквали, защо не успяват и те така бързо като свои братя и сестри да видят слънцето и Светлината. Отправяли молби към Бог, питали го как може да ги обича, щом продължават да са на тъмно и студено все още…

А Бог с любов им отговарял: - От всяко семе ще се роди различно растение… Пътят за всички е различен. Това не ми пречи да ви обичам, мили мои. Дали сте в тъмната земя или вече сте станали китно дърво, Аз винаги и всякак ще ви обичам.

И любовта Му сгрявала сърцата на малките припряни семенца…

Райската градина на Вселенския Градинар постепенно се събуждала… Всяко ново стръкче се превръщало в треви, цветя, билки, храсти, дървета… плодове и зеленчуци ги отрупвали. Чудни ухания се разнасяли по въздух, а…  Градинарят ги милвал с безграничната си Любов.

Зоя Чакърова

20.03. 2018 година

извадка от книгата:

Разказ за ГРАДИНАТА  на ФИНДХОРН

За първи път едно Ново Видение

за Човека и Природата в Сътрудничество

 

…” Ето как можехме да създаваме всичките нови неща около нас: „Като се грижите за всекидневните си задачи днес, опитвайте се да виждате всяка една от тях в нова светлина. Правете ги сякаш никога по-рано не сте ги извършвали, сякаш всяко действие е ново, чудесно и вълнуващо. Нека животът ви бъде всеки ден нов за вас и ще откриете, че цялостният ви мироглед ще се промени. Наистина ще обикнете онова, което правите, защото го правите за Мен и заедно с Мен.”

Винаги най-важното нещо беше нашата нагласа. Онова, което мислехме, се отразяваше във всекидневните ни животи. Ако погледнехме на някакво положение отрицателно, то ставаше отрицателно. Но ако направехме онова допълнително усилие, което често пъти беше много трудно да бъде направено, ние можехме наистина можехме да направим дадено положение ново.

Малките неща осигуряваха истинските проверки………..

„Когато започвате някаква работа, каквато и да е, гледайте нагласата ви към нея да е правилна, и ще видите колко много различна ще бъде тя. Вашата нагласа прави нещата едни или други.”

Всичко, което правехме във всекидневния ни живот – работата в градината, яденето на храната от нея, поглъщането на слънчева светлина и свеж въздух – ни учеше да живеем по нов начин, с радост във всеки момент и дълбока чувствителност към всички неща около нас. Можехме да видим, че всеки един от нас чрез нашите мисли и действия е способен да повдигне нашия дух и да подобри околната ни среда. Не бихме могли да създадем един нов свят, ако ние самите не се обновяваме и трябваше да работим постоянно, за да поддържаме духа си високо. „Когато и да почувствате, че се нуждаете от прекъсване, отидете на разходка и се порадвайте на чудесата на природата навсякъде около вас. Ако си отворите очите, не можете да пропуснете да ги видите. Всичко това помага, за да поддържате своите вибрации повдигнати.”

Когато погледна назад, виждам, че, въпреки всичките предизвикателства на нашето положение, то всъщност беше едно много щастливо време – може би най-щастливото време от всички – защото нашите животи бяха толкова прости. По това време моята напътстваща сила ни каза: „Животът в действителност не е сложен. Всъщност, той е много прост. Той е самата простота, но вие го правите сложен. Когато откриете, че животът ви идва доста на нагоре и се чувствате понатежали, спрете и погледнете едно дете. Едно дете живее напълно в момента, радва се на онова, което прави. То не се тревожи за утре и за онова, което утре може да дойде. Ето как би трябвало да живеете. Винаги бъдете с отворено съзнание за чудото на живота.

Да, тогава ние бяхме като деца, а Бог все още беше някакси като Бащата, отделен и над нас, слизайки, за да ни помага. Но постепенно съм достигнала до разбирането на онова, какво означава да намеря онзи същия Бог вътре в мен самата. Започнала съм да разбирам, че нашите животи се напътстват внимателно и любящо от неговия глас, който говори вътре в нас. Да слушам всяко нашепване на този глас беше главната ми роля в създаването на градината и общността във  Финдхорн.”

Първото българско пълнокръвно издание на "Разказ за градината на Финдхорн" е от 388 страници.

 цена на книгата 25 лв. 

Книгата може да се поръчва още сега и чрез:
e-mail: filomed@mail.bg,  zoia.ch@abv.bg
 телефони: 0897-95-25-48 , за Пловдив  0898 201 692

Плодова пита – Тиквеник

Моя поредна импровизация,  съ-творена по неволя, благословена с любов и изядена с удоволствие!!!

От малка обичам тиквеник. Но…  онези кори за баница, които бабите ми и мама ползваха нямат нищо общо със сегашните от магазина, поръсени с Е-та,  подобрители, овкусители…( отровни пластмаси)

Отдавна тялото ми е свикнало с моите „простички”, чисти почти сурови храни, които му предлагам ежедневно, че категорично отказа последния път да приеме тиквеника, който приготвих с кори за баница.

Ами… сега! Какво да измисля? Така обичам тиквеник?

И нали си имаме Неволя… Извиках я. Ето какво ми нашепна.

РЕЦЕПТА

С кухненският робот смлях- парчета тиква, ябълки, орехи. Към тази смес добавих тръстикова захар, канела, шарлан и … овесени ядки!!! Добавих и вода. Разбърках, докато се получи една хомогенна каша. (Всички продукти ги слагам на око.) Благослових с Любов!  Готовата смес я изпекох на около 190- 200 градуса за около 30 минути.

Повярвайте… облизахме си пръстите! Обичам да си измислям разни вкусотийки! Да ви е вкусно и усмихнато!

До следващото вдъхновение, приятели!

Зоя Чакърова

8.03. 2018.

Зимна салата

Скъпи мои приятели, ценители на най-нежното лечение- терапията на д-р Бах, отново и отново ме умолявате да споделям с вас моя начин на хранене. След вегетарианството ми, дойде време и за  веганството. Изписват се разни "страшни" предупреждения към всички нас "тревопасните"... Ах, как се забавлявам!  Не защото проявявам неуважение към авторите им, а защото усещам силното си здраво тяло. Чувствам се все по-млада и все по-здрава! 
Тази седмица при мен беше една прекрасна Светла Жена, която ме попита дали здравословното хранене не е доста скъпо. 
Не е, скъпи мои млади приятели, копнеещи към промяна, хармония, отлично здраве. 
Не желая да разговаряме за болести и как да ги лекувате, а как да съхраните и укрепвате всеки ден съвършено създадените ни тела от Създателя. 
Обещах на няколко вече човека, че ще намирам време и затова да споделям с вас моите "простички", вкусни зеленийки, които импровизирам ежедневно. Сами ще се убедите, че нито е скъпо, нито ще ви отнеме много време за приготвянето им, а резултатите ... 
Е, резултатите ще си ги споделяме след като опитате  и вие по нещичко.
Днес след няколкото мрачни мартенски дни изгря слънчице.
Ехааа… Веднага изкочих на двора. Зелените листенца ме примамваха.
 Сякаш „виждах” и лицето на баба си, когато преди години излизаше на двора и внимателно се оглеждаше.
-„Бабе, бабе, какво гледаш?”- придърпвах я с ръчичка, не отлепяйки очички от най-добрата баба и моя духовна мама.
Известно време тя като че не ме чуваше. Изведнъж усмивка грейваше на лицето й и с любовна нежност ми отговаряше.
-„Мислех какво да сготвя, детето ми.”
И аз така сега…
Нали съм внучка на най-прекрасната баба на света!
Как мечтаех да постигна някой ден мъдростта й!
Кой знае, може и да съм „прихванала” нещичко. Смея се… 
Ах, как обичам да се смея. И как се радвам на усмивките ви!!!
Та… пооглеждайки зелените стръкчетата се насочих към спанака, киселеца, стръкчетата чесън, магданоза, стръковете от червеното цвекло…
Руколата още спи… Но скоро и тя ще се събуди.
Набрах, колкото за салатата, която вече „виждах” приготвена.
Моята салатка е винаги различна, без рецепти, защото всичко около мен винаги е различно.
 Не харесвам рецепти, които ме затормозяват. Винаги импровизирам, според продуктите, които имам.
А днес имам - Печени чушки. Праз. Маслинки. Смляно сусамено и ленено семе. Белен слънчоглед. 
Набрах от градинката - листа от спанак, листа и стръкове от червено цвекло, киселец, стръкчета пресен чесън, магданоз.
Нарязах с ЛЮБОВ. Овкусих с шарлан (от един истински Болгарин- производител). 
Добавих и лимонов сок.
Дъщеря ми току що е опекла хляба от лимец.(също от производител- Болгарин)
Е… колко му трябва на човек да си хапне с ЛЮБОВ и БЛАГОДАРНОСТ!

Да ви е вкусно и слънчево, приятели в този усмихнат мартенски ден!
Зоя Чакърова
7.03.2018.

                   Извадка от „Цветята на Бах”  Пати Аспен

„…Човекът е една непрекъснато променяща се динамична система, която влиза в определени отношения със заобикалящата го среда и затова трябва да бъде много внимателен и да поддържа себе си в равновесие. Затова се изискват постоянни грижи, последователност и търпение. Отплатата е здраво тяло, вътреш­но равновесие и искрена радост от живота. Цветята на Бах помагат на нашето желание за поддържане на хармония в емоциите, а оттам и във физическото тяло, защото те удовлетво­ряват и възпроизвеждат енергийния баланс, съ­ществуващ в природата. Според д-р Бах болест­та е липса на единство между душата и лич­ността, което е следствие на съпротивата на индивида да следва пътя на душата си. Болест­та, въпреки привидната й Жестокост, ни насоч­ва да открием същностните си грешки и, ако я приемем и разберем правилно, може да ги пре­махнем. Това би ни довело до възстановяване на физическото здраве и хармонията. 

Ако искате сами да се лекувате с цветята на Бах, трябва да се впуснете в едно интригуващо откриване на самите себе си. Започнете на етапи като изследвате душевното си състоя­ние в този момент, заслушайте се в себе си и установете как се чувствате: тъжни?, уморе­ни?, уплашени?, неуверени?, нетърпеливи? и т. н. После определете дали често се чувствате така или само днес. Изключително важно е да откриете и нюансите на тези си емоции, защо­то едно и също душевно състояние може да бъде лекувано с различни цветя.

Например безпокойството има безбройни нюанси: съществува такова, свързано с конк­ретните страхове като страх от катастрофа например (Мимулус) и такова, което е необясни­мо и фино, идващо от дълбините на съзнанието (Аспен); безпокойство, свързано с това, че се иска всичко и веднага (Импейшънс) и безпокойс­тво на човек, концентриран изцяло върху себе си, който не мисли за друго, освен за собстве­ните си проблеми (Хедър).

При започване на самостоятелно лечение с цветята на Бах взимайте само това цвете, което ще ви даде морална подкрепа в ситуация на криза. Избирайте цветята само на базата на острите и лесно разпознаваеми негативни душевни състояния. Ще бъдете много по-окрилени, ако видите бързо да изчезват очевидни и разбираеми проблеми, които дълго време са ви измъчвали. Често се случва при вземането на даден лек бързо да изчезне негативното душев­но състояние, свързано с него, и да излязат на повърхността други скрити в слоевете на съз­нанието проблеми. Този процес е най-очевиден при вземането на есенцията Агримони, която премахва безпокойството, но изважда на показ депресията, стояла на заден план. Лечението с цветята на Бах помага за един дълбок само ­анализ. Постепенно се модифицират слоевете на съзнанието и се стига до дълбоката същ­ност на личността и до реалните й труднос­ти. Недейте да очаквате чудеса за един ден, нито реакции, еднакви с тези при вашите близ­ки.

Всяко човешко същество реагира по свой начин и със свое темпо на въздействието на цветните есенции.

Запомнете, че ако се окажете в особено остра и изискваща усилие ситуация на духовно ниво, която е следствие на неасимилираните ви емо­ции, приемането на Рескю Ремиди ще ви помог­не.

И накрая, опитайте се да разберете дали за вас не е по-важно интервю с експерт по цветя­та на Бах. Практиката е показала, че острите душевни състояния лесно се хармонизират със самостоятелно лечение, но когато ситуация­та достигне по-дълбоките нива на възприемане на самия себе си, човек понякога попада в задъ­нена улица.

Интервюто с експерт позволява си­туацията да се види от дистанция и помага да се открият нови перспективи. Препоръчител­но е да се приемат няколко избрани от вас смеси от цветните есенции и междувременно да по­търсите възможност за интервю с експерт. Позитивните промени при приемането на есенциите понякога са доста неуловими и пора­ди това настъпилото хармонизирано състоя­ние бива считано за нормално и присъщо. Това е така, защото всяка смес от цветя помага да се доближим до истинската си същност. По време на лечението става все по-очевиден по-дълбокия емоционален слой на проблема и човек иска да продължи да работи със следващата смес. Затова е добре да водите дневник с ваши­те реакции и да следите по осъзнат начин раз­витието си. Това ще ви помогне най-добре да използвате импулса, предоставен ви от цветя­та на Бах." 

Зоя Чакърова  2018 год.